ДИАМАНТЪТ КОХИНОР - “ПЛАНИНА ОТ СВЕТЛИНА”

Не знам вие, но аз с нетърпение очаквам да се потопя в света на най-известните диаманти. Нашата поредица ще започне с един от най-прочутите диаманти - Кохинор.

Името Кохинор е персийско и означава “Планина от светлина”. Според хиндуистките легенди Кохинор е бил открит на брега на река, близо до Карна, новородения син на бога на Слъцето. След смъртта на Карна, бог Шива е използвал диаманта като трето око и предрича, че този, който го притежава ще управлява света, но за сметка на това камъкът ще му донесе само нещастие. Само Бог или жена може да го носи, без да се страхува от последствията.

За проклятието на диаманта свидетелства и историята на владетелите, притежавали диаманта Кохинор – техният живот е бил изпълнен с насилие, убийства и предателство.

За първи път диамантът се появява в мемоарите на Бабур, основателя на Моголската династия в Индия. Бабур спечелва камъка в битка. Дълги години за диаманта не се чува нищо, докато през 1739г. шахът на Персия, Надир-шах, не побеждава империята на моголите (1526-1858г) в битката при Карнал, пленявайки  султан Мухаммад-шах, в чийто тюрбан  се е намирал камъкът Кохинор. Можем само да гадаем за вълнението, което е изпитвал Надир, докато е разгъвал новия си тюрбан. Виждайки този огромен камък, първите думи, които промълвява, са “Кохинор”, или “Планина от светлина”. Но Надир-шах не живее дълго, защото през 1747г. е бил убит от своите собствени офицери и така диамантът попада в ръцете на един от неговите генерали, Ахмад-шах Дурани.

След смъртта на Надир-шах, диамантът преминава от ръцете на един собственик в друг, притежаван от този, който е имал по-голяма власт. Един от наследниците на Ахмад-шах, Шуджа-Шах Дурани връща диаманта Кохинор обратно в Индия през 1813г., давайки го на Ранджит Сингх (основателя на империята на Сикхите). В замяна на това той помага на Шуджа-Шах да си върне трона на Афганистан.

През 1849г. след завладяването на Пенджаб от английските войски, собствеността на империята на Сикхите е била конфискувана и  става собственост на Британската източноиндийска компания в Лахор. Диамантът е транспортиран до Англия с кораб, на който по време на пътуването избухва холера. Кохинор е даден на кралица Виктория през 1850г., като така се сбъдва митичното пророчество на Шива, че ще бъде носен от жена “без страх” от проклятието на диаманта.

След извоюване на независимостта си, Индия се опитва да си върне камъка. Други държави с претенции за собственост на диаманта са  Иран и Афганистан. Историята на Кохинор е толкова заплетена, че е много трудно да се определи кой е неговият истински собственик. Като родина на известния диамант би трябвало Индия да е с най-големи претенции за собственост, но пърият министър-председател на независима Индия, Джавахарлал Неру, се отказва от всякакви претенции, казвайки, че: “Диамантите са за императори, а Индия не се нуждае от императори”.

Когато диамантът Кохинор става собственост на английското кралско семейство, той е с тегло от 186 карата (37 грама). През 1852г. принц Алберт нарежда камъка да бъде шлифован наново, надявайки се да увеличи неговия блясък. След 38 дни работа диамантът е вече с овална форма и тежи само 108.93 карата.

Очевидно е, че английското кралско семейство е било наясно с проклятието на Кохинор - “Този, който притежава камъка, ще притежава и света, но ще познава и всички негови нещастия. Само божество или жена може да го носи без страх” - защото още от управлението на кралица Виктория диамантът краси кралската корона, която се дава на съпругата на наследника на английския трон.